Новини от Панагюрище
ФОТОДОКУМЕНТАЛНА ИЗЛОЖБА „АКАД. АТАНАС ШОПОВ – УЧЕН, ОБЩЕСТВЕНИК И ДИПЛОМАТ (1855 – 1922)“
По повод 167 години от рождението и 100 години от смъртта на Акад. Атанас Шопов, в Исторически музей-Панагюрище се подреди фотодокументална изложба. Тя може да бъде разгледана от всички гости и жители на град Панагюрище всеки ден от 9:30 до 17:00 ч.
Представената документална изложба показва страници от „строителството на съвременна България”. Строителство, в което участват плеяда радетели за национално освобождение и обединение на българския народ. Сред тях се нарежда и името на Атанас Петров Шопов.
Атанас Шопов е роден на 18 януари 1855 г. в Панагюрище. Първите стъпки в образованието той прави в родния си град, а по-късно учи във Военномедицинското училище в Цариград. Последователността и стремежът на Шопов да работи за българската национална кауза проличават още по време на учението му в османската столица. Като дописник на българските вестници и активен участник в дейността на Българското печатарско дружество “Промишление”, той помага за разкриване на зверствата при потушаване на Априлското въстание през 1876 г. Ат. Шопов участва в Руско-турската война от 1877-1878 г. като преводач към щаба на Втора гвардейска кавалерийска дивизия, за което е награден с медал за храброст с лента на Александровския кръст. След Освободителната война завършва право в Санкт Петербург и специализира в Париж и Виена. В този период от живота си Ат. Шопов сътрудничи активно на българския периодичен печат.
Задълбоченото познаване на националните проблеми в Югоизточна Европа от Ат. Шопов и в този контекст тежненията, които стоят пред българите, са оценени високо от Екзархията и българските държавници. Така Шопов има възможност да се включи във вихъра на политическите събития на Балканите. Като главен секретар на Българската екзархия (1884-1897), български търговски агент (1897-1909) и пръв генерален консул в Солун (1910-1912) той се сблъсква с огромните трудности, пред които е изправена родната дипломация при решаването на противоречията, заложени на Балканите от Великите сили.
Атанас Шопов записва трайно името си и в книжовното научно поприще. Първоначално започва с преводи, по-късно пише научни статии, разкази, стихове и пътеписи. Издава над 35 научни труда, като голяма част от тях посвещава на многострадална Македония. Тези издания са безспорен принос в проучванията и събирането на доказателства за преобладаващия български етнически характер на областта. За цялостната му научна дейност през 1884 г. А. Шопов е избран за редовен член на Българското книжовно дружество (БАН). През 1915 г. влиза в състава на Книжовния комитет при Славянското Благотворително дружество с председател Стефан С. Бобчев.
Атанас Шопов умира на 7 април 1922 г. в София.
ЗАПОВЯДАЙТЕ!
*/
Tags: Атанас Шоповученобщественикизложбамузей-Панагюрище183 години от рождението на Нешо Бончев
Панагюрище е едно от огнищата на българската история с множество запомнящи се исторически личности. Градът е дом на ключови събития и решаващи битки, без които България не би имала днешния облик и памет. Панагюрище е дом на едни от най-знаменитете личности не само за областта, но и за цяла България и нейната история. Днес се навършват 183 години от рождението на личността Нешо Бончев. Роден е на 2 /14/ януари 1839 г. Той е български възрожденец, първият български литературен критик. Произхожда от семейство на занаятчии. На 4 години остава сирак. В Панагюрище Нешо учи при видните възрожденски педагози Сава Радулов, Атанас Чолаков и Юрдан Ненов. През 1855 г. става помощник-учител заедно с Марин Дринов. От 1855 до 1858 година Бончев учителства и през това време по поръка на съгражданина си Васил Чолаков събира народни умотворения, които изпраща в Москва По-голямата част биват предадени на Константин Миладинов и влизат в сборника „Български народни песни“ (1861). Нешо Бончев публикува народни песни и в списание „Български книжици (1858), „Братски труд“ (1860) и „Знание“ (1875).
С помощта на панагюрската община през есента на 1858 година Бончев заминава за Русия, където 3 години учи във философския клас на Киевска духовна семинария. След завършване на семинарията Нешо Бончев завършва Историко-Филологическия факултет на Московския университет. Работи в руската столица като учител по класически езици в Първа московска гимназия и в Лазаревския институт до 1875 г. Междувременно става руски поданик през 1869 г. През 1869 – 1873 г. е в България, търси учителско място за себе си и Дринов, но не намира. Годините от 1870 до 1873 са време на голям творчески подем и той започва да готви статии за българския печат и превежда от руски език. Събира народни песни и приказки и ги публикува във вестници и списания. През 1870 и 1872 година публикува своите преводи на „Разбойници“ на Шилер и „Тарас Булба“ на Гогол. През март 1874 година започва да превежда от старогръцки на руски историята на Херодот. Нешо Бончев се явява пръв сериозен представител на зараждащата се българска литературна критика. След основаването на Българско книжовно дружество неговият председател Марин Дринов привлича Нешо Бончев за сътрудник на органа на дружеството „Периодическо списание“. Пише и за вестник „Македония“, вестник „Свобода“ и списание „Читалище“.
През есента на 1874 г. Нешо Бончев заболява от туберкулоза. Писателят заминава на лечение в Ялта, после в Одеса, но здравето му не се подобрява. Вестта за Априлското въстание през 1876 г. го заварва на легло, но заедно с Райко Жинзифов публикуват сведения от България в руски вестници. Той пише на Дринов: „Защо ме онайде сега болест – мислих си много пъти. Народът с радост взима оружието. Всеки припка да помага, а ние лежим.“ През лятото на 1877 г. Нешо Бончев се връща в Москва, здравето му се влошава и на 17 февруари 1878 г. умира.
*/
Tags: Нешо Бончеврождениетоучителвъзрожденец165 години от рождението на Райна Княгиня
Революционната вълна обхванала панагюрската общественост, в навечерието на Априлското въстание 1876 г., завладява и младата девойка Райна Попгеоргиева. Едва двадесетгодишна, тя познава добре тежкото положение на своя народ, но не губи вяра и надежда, че това един ден ще се промени.
Райна се ражда на 6/18 януари 1856 г. в Панагюрище. Тя е първородната дъщеря в семейството на свещеник Георги и Нона Футекови.
Развълнувана и решителна, поема върху крехките си плещи голямата отговорност да извеза главното въстаническо знаме на панагюрските въстаници. Ден и нощ, под нежните ѝ пръсти възкръсва върху коприненото кадифе безсмъртният български лъв, стъпил върху османския полумесец и горещите слова „Свобода или смърт”. И само два дни след началото на въстанието, развя българската светиня, вървя по килим от цветя, а белобради старци и невръстни деца видяха в нея свободата и я нарекоха Княгиня. Но нейното величие не се състои само в това, тъй като през целия си живот изпълнява своя патриотичен дълг.
След Освобождението тя ще бъде любимата учителка, уважаваната съпруга и майка на петима синове, чаканата акушерка.
Нейният образ ще остане в народната памет, като символ на патриотизъм, себеотрицание и милосърдие, които тя проявява през целия си живот.
По този повод днес, 06.01.2022 г., деца от едноименната детска градина в Панагюрище посетиха родния й дом. Малчуганите от подготвителна група „Цветята на малката Ида” и техните преподаватели Мариана Михова и Екатерина Влайкова поднесоха цветя и се преклониха пред паметта на народната героиня. С интерес и въодушевление разгледаха къщата-музей, в която се ражда и израства Райна Попгеоргиева.
Поклон!
Tags: 166 годиниРайна КнягинярождениеСнимки:
