Агрегатор на източници
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК
139 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
Tags: СъединениеПразник6 септемвриБългарияЗаписки за един въстаник
,,Под всеки подгробен камък лежи една част от всемирната история‘‘. Хайне
Годината е 1885, в центъра на град Пловдив се е събрало едно огромно множество, камбаните в града бият, отвсякъде се чуват изстрели от пушки и револвери и гръмогласни викове ,,Ура!‘‘, вдига се невъобразим шум. Хората ликуват. Случва се едно необикновено събитие, едно от тези които се случват рядко в човешката история. Обединяват се две държави. Ръководител на това необикновено събитие е един необиновен човек. Той се казва Джендо Далакчиев. Родил се е през 1850 г. в село Медвен (Котленско). Основното си образование завършва в родното си село (1856 – 1862 г.). Когато навършва 16 години, както много други деца от котленския край, заминава с баща си в Добруджа, за да стане овчар (1866 – 1870 г.). Мечтата му обаче, е да продължи своето образование, затова заминава за гр. Русе. Но в русенското държавно училище му казват, че е възрастен и времето за учене е отминало. Така съдбата го отвежда при абаджиите, при които достига до степен калфа. По това време започва да посещава читалище "Зора“, което е рожба на Русенския революционен комитет, на който става член (1872 г.). Живее в къщата на Баба Тонка, която му дава прякора Парго (циганин). Опитва да основе комитет в с. Брестовица (до гр. Бяла), където заема длъжността учител, разпространява и революционна литература, но властите стават подозрителни към него. Затова се премества в Симеоновград, където започва работа като телеграфист в железопътната станция. Участва в Старозагорското въстание (16 септември 1875 г.). След неуспеха му се крие пет месеца в сградата на Харманлийската гара. По това време започва подготовката на Априлското въстание, в която Джендо се включва. В Пловдив, Панайот Волов го въвежда в апостолска длъжност (1 март 1876 г.). Обикаля рупчоските села и съставя революционни комитети. След това заминава за град Панагюрище, столицата на IV революционен окръг.
Джендо извървява целия героичен път на панагюрските въстаници неотлъчно до Бенковски, като четник в легендарната хвърковата конница. Заловен е в Троянския балкан, след предателство. Преминава през десет турски затвора. В тях претърпява нечувани мъки и изтезания, но не издава нито едно име, нито едно събитие от бунтовното си битие. Освободен е и интерниран в родното му село Медвен.
В 2 часа през нощта на 27 юни 1877 г., войските на генерал М. А. Драгомиров първи преминали Дунава. Започва Освобождението на България... Джендо успява да избяга в освободеното вече Велико Търново. По време на войната е помагал в снабдяването на руските войски с храни и вероятно е извършвал разузнаване за тях. След войната се завръща в Русе. Работи като писар в митницата, след това заема редица служби в съдебните институции. Достига до длъжността първи следовател в Русенския окръжен съд. Става член на Либералната партия. Интересен момент в живота на Джендо през неговия ,,русенски период‘‘ е масонството му. През 1882 г., прогонен от режима на пълномощията на княз Александър I Батенберг пристига в Пловдив, който тогава е столица на Източна Румелия. Скоро започва работа в Пловдивския окръжен съд, като и тук заема длъжността съдебен следовател.
Берлинският договор разпокъсва България на пет части. Българите започват борба за обединението им. В Пловдив е съставен таен революционен комитет (10 февруари 1885 г.). За негов председател е избран Джендо. След Съединението (6 септември 1885 г.) Парго става много популярен сред обикновения народ, започват да го наричат ,,царя на селяните‘‘. Следващите години са време на много остри политически борби и държавни преврати, в които Д. Далакчиев играе основна роля. Достига до висшата длъжност председател на Народното събрание.
Джендо завършва земния си път в Париж през 1889 г., на 39 години.
В днешно време Джендо Далакчиев е известен с името Захарий Стоянов, синоним на велик летописец на Априлската епопея. Неговата книга ,,Записки по българските въстания“, е наричана ,,българската Библия“, също и ,,българската Илиада“. Захарий е редактор, съредактор и кореспондент и на редица вестници (в. ,,Таймс“, в. ,,Борба‘‘, и др.), автор на редица книги, политически брошури и стотици статии и фейлетони във вестниците.
Неоценим помощник на З. Стоянов е неговата съпруга Анастасия Обретенова. От нея той има дъщеря, която кръщават Захаринка.
Захарий Стоянов е един от духовните колоси на Българското възраждане и следосвобожденска България, един от най-достойните и най-необикновени българи. Тази година, на 2 септември, се навършват 135 години от неговата смърт. Поклон пред светлата му памет.
Изказвам моите благодарности на г-н Васил Димчев – уредник в къща-музей ,,Захарий Стоянов‘‘, с. Медвен.
Автор: Ивайло Златков, уредник отдел ,,Археология“
Tags: Захарий Стоянов135 годинисмъртСнимки:139 ГОДИНИ ОТ ОБЯВЯВАНЕ НА СЪЕДИНЕНИЕТО В ПАНАГЮРИЩЕ
Революционните традиции, жаждата да се доведе до край делото на националната революция и фактът, че Панагюрище, което даде толкова свидни жертви за свободата, остана в пределите на Източна Румелия, предопределят участието на града в борбата за Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
Провъзгласяването на Съединението е подготвено от движение за съединение години преди това. Започнало с протестите против решенията на Берлинския договор, в което се включват и панагюрци, и продължило с постоянна пропаганда на съединисткия идеал на страниците на българския печат, дипломатически сондажи пред Великите сили и поддържане на тесни връзки между Северна и Южна България. За да се противопостави на многочислените турски войски, населението в Източна Румелия намира подходяща форма за противодействие – създаването на „Гимнастически стрелчески дружества”.
През пролетта на 1885 г. начело на движението за съединение в Панагюрище застават млади революционни дейци: Тодор Симеонов Хаджикирилов – председател, Събко Лулчов Милков – секретар и Антон Ненов Оряшков – касиер.
На 2 септември 1885 г. Тодор Хаджикирилов, Събко Милков и Антон Оряшков, без да съгласуват с Централния комитет, организират акция за сваляне на румелийската власт и обявяване на Съединението. Властите арестуват младежите. Множество народ, начело със знамето и възгласите: „Да живее Съединението!”, „Долу Румелия!”, изпълва пространството пред църквата „Света Богородица”. Местната власт е принудена да отстъпи и под натиска на народа освобождава арестуваните. Движението стремително расте.
„...Като видяха, че двора се напълни с народ затворниците започнаха да викат от затворническия прозорец: „Долу Румелия!”, „Да живее Съединението!”.
Тоя вик силно подействува на събралия се народ, та почнаха да се чуват викове: „Пуснете арестуваните, дайте знамето”...Всички присъствуващи мъже и жени бяха вече въодушевени – запалени, защото видеха че с добро полицаите нема да отстъпят, та почнаха да ги наближават и да обикалят, но те неотстъпваха. Тогава баба Данчовица, като грабна една листниковица... си проби път към казармата и извика: „Що гледате и що чакате бре, момчета? Не се бойте от жандармите. Нека пуснат момчетата и дадат байряка, че ще се пролее кръв! Не е ли грях!... Пуснете арестуваните и дайте знамето! викнаха в един глас хиляди гърла, политайки към стражарския кордон, въоръжени с листниковици мъже и жени...”, пише в спомените си Стефан Щърбанов.
Не са минали и 10 години от 20 априлий на 1876 г., когато Бенковски извика „Бунт! На оръжие!“. Панагюрище отново е начело.
На 4 септември 1885 г. вестник „Борба” излиза с възторжените слова на Захари Стоянов на първа страница: „...В Панагюрище, главния лагер на Бенковски, мястото, където изгърмяха най-напред черешовите топчета, вчера на 2-ри того се е извикало долу Румелия! ... Живейте панагюрци. Костите на Бенковски, на Волова, на Икономова и на други тържествуват.”
Само няколко дни по-късно на 6 септември 1885 година в Пловдив е провъзгласено Съединението – една власт, една държава заедно с Българското Княжество под скиптъра на княз Александър І Батенберг.
Изготвил: Ирина Ботева, гл. уредник
Tags: 139 годиниИсторически музей - ПанагюрищеСъединение в ПанагюрищеМИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА ОРГАНИЗИРА ИНФОРМАЦИОНЕН ДЕН ПО ОБЯВЕНАТА СЕСИЯ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОЕКТИ В ОБЛАСТТА НА ДВИЖИМОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО, МУЗЕИТЕ И ХУДОЖЕСТВЕНИТЕ ГАЛЕРИИ
ОТЧЕТ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА ЗА ПЕРИОДА АПРИЛ – АВГУСТ 2024 Г.
Дарение в музея
Ново дарение в музея постъпи днес, 28 август. Името на дарителката е Гълъбина Дасова от с. Добровница, област Пазарджик. Тя се раздели с няколко вълнени черги, които сама е тъкала, когато е била дете и няколко родопски одеала, част от семейната ѝ покъщнина. Главен уредник Ирина Ботева връчи традиционното за институцията Свидетелство за дарение в знак на благодарност.
Tags: ДарениеИсторически музей - ПанагюрищеСнимки:"Реликви от Панагюрище – духовност, стопанство, свобода (дигитализация)"
ИЗЛОЖБА С ИЛЮСТРАЦИИ ПО “ДИВИ РАЗКАЗИ“
УЧЕНИЦИ ОТ НАЦИОНАЛНОТО УЧИЛИЩЕ ЗА ТАНЦОВО ИЗКУСТВО – СОФИЯ ОТКРИХА ИЗЛОЖЕНИЕТО „АГРА 2024“ В СЛОВЕНИЯ
МИНИСТЪРЪТ НА КУЛТУРАТА НАЙДЕН ТОДОРОВ СЕ СРЕЩНА ДНЕС С МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА НА РЕПУБЛИКА СЛОВЕНИЯ Д-Р АСТА ВРЕЧКО
ПОКАНА ЗА УЧАСТИЕ В ПУБЛИЧНА КОНСУЛТАЦИЯ: СЪСТОЯНИЕ, ЗАЩИТА И ПРИЛАГАНЕ НА ПРАВАТА НА ИНТЕЛЕКТУАЛНА СОБСТВЕНОСТ В ТРЕТИ ДЪРЖАВИ (2025 г.)
СПИСЪК НА ПРОЕКТНИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ, ОДОБРЕНИ ЗА ФИНАНСИРАНЕ И СПИСЪК НА ПРОЕКТНИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ, НЕОДОБРЕНИ ЗА ФИНАНСИРАНЕ В СЕСИЯТА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ТВОРЧЕСКИ ПРОЕКТИ В ОБЛАСТТА НА ЛИТЕРАТУРАТА ЗА 2024 Г
СПИСЪК НА ДОПУСНАТИТЕ И НЕДОПУСНАТИТЕ ДО СЛЕДВАЩИЯ ЕТАП ЗА ОЦЕНКА НА ПРОЕКТНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ПО ОБЯВЕНА КОНКУРСНА СЕСИЯ ЗА ЦЕЛЕВО ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОЕКТИ В ОБЛАСТТА НА ВИЗУАЛНИТЕ ИЗКУСТВА
РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНКУРСНА СЕСИЯ ПО ПРОГРАМА „ПОМОЩ ЗА КНИГАТА” ЗА 2024 Г.
