История
Професор Марин Дринов нарича читалищата "съсредоточия на най-просветените и най-деятелни за напредъкът на народността ни български сили." Те възникват и се утвърждават като показател за българщината там, където съзнанието за българската наука е живо. Един от тези центрове е Панагюрище. Населението му извоюва чрез султански ферман известни привилегии, които осигуряват свободно развитие на стопанския, просветен и културен живот. Цветущите занаяти, оживената търговия, просветният и културен потенциал на градчето са естествени предпоставки за възникване на читалище "Виделина”. Началото му е в далечната 1865год.-само 8 години след създаването на първото читалище в България. Петър Карапетров-една светла възрожденска личност, заедно с най-близките до него „развити и свестни момци” както сам ги нарича: Кр.Гешанов, Искрьо Мачев, Рад Тухчиев /Клисаря/, Иван Джуджев, Марин Братков и Филип Щърбанов основават панагюрската „Виделина” Наричат я Виделина, защото в мрака на онова време, когато българската държава не съществува, енергията на утринното зазоряване носи силата и повика за раздяла със силите на злото и тъмнината.
Така панагюрци се оказват сред първите в България, учредили свое читалище, вписали се в бурната епоха на Възраждането, за да изиграят решаваща роля в годините на националното пробуждане, осъзнаване и борбата за национална независимост.
Панагюрското читалище бързо прегръща идеята да бъде легален пристан на революцията, зародила се най- напред в душите, а след това и в делата на безстрашните средногорци. Политическата дейност на читалището е толкова силна, колкото и просветителската. Библиотеката се обогатява с нови и нови заглавия, публичните четения с трепет са чакани вечер и в неделя, а според писмени сведения на очевидци слушател на някои от читалищните беседи е и Васил Левски.
Свързали читалищната с революционната дейност, основателите на „Виделина” са и в първите редици на бунта. Павел Бобеков е избран не само за председател на читалището, а и за Председател на Привременното правителство. Членове са и другите читалищни деятели Найден Дринов. Искрьо Мачев, Симеон Хаджикирилов, П.Щърбанов, Филип Щърбанов, Марин Шишков. Така читалището изиграва важна роля в развитието на българската национална революция.
Величието на Възраждането, жертвоготовността на Априлското въстание, Освобождението, опиянителното безстрашие на Съединението от 1885 г. са жалоните, които проправят пътя на читалище „Виделина” към нови дни, към преломни години. Политическата партизанщина, острите социални и класови противоречия в периода между двете световни войни, десетилетията на еднолична партийна власт, последвалият я преход на тоталитарна власт към демократично развитие са неминуеми предизвикателства и изпитания за читалищната идея. Изисквало се е от всяко настоятелство да намери общ език с властта, за да преодолява проблемите, да се търси консолидация и се постига главното предназначение на читалището – да е храм на духовността и на народната свяст, средище на местните таланти от различни сфери на изкуството, съкровищница за фолклорните традиции и хранилище на българската книга, място за просвещение и прогрес.
В своята 150 годишнина читалище ”Виделина” има своите върхове и своите трудни моменти. Редували са се времена на възход и времена на застой. Читалищната дейност е горяла като буен огън, затихвала е като жарава, тлеела е като гореща пепел и отново е лумвал огънят и любовта към нови прояви и разнородна дейност. Основната цел на читалищните дейци през цялото време остава вярна на своето благородно просветителско призвание-както е казано в Устава на читалището от 1880г.- „Да помага за умственото и нравственото развитие развитие на населението в градеца”. Това именно е заслугата на „Виделина”. Въпреки честите смени на ръководството, което говори за демократичните традиции на читалището, „Виделина” продължава да бъде най-изявения двигател на културните събития на града. Книжният фонд расте непрекъснато- основно чрез дарителство и в навечерието на Балканската война броят на читателите достига до 8250 души. Една след друга са се раждали театрални и оперетни постановки, музикални и песенни концерти, вечеринки и балове, литературни четения и беседи – събития, които панагюрци са чакали като празници и които са превръщали читалището в иконостас на надеждата и пристан на българската идентичност.
И не случайно всички са били съпричастни към читалищните дела, не случайно най- будните и образовани младежи са най- активните членове и не случайно толкова много талантливи и светли умове са свързали живота си с читалището. Чест и гордост за панагюрското читалище е, че за него са работили М.Дринов, Н.Бончев, Бобеков, Ат.Шопов, С.Радулов, В.Чолаков, Ст. Костурков, П.Делирадев и още много големи просветни и книжовни деятели, градили духовните устои на нова България.
Показателен пример за обичта на панагюрци към родното читалище е и построяването на сградата, станала възможна на „богатите с парите, на бедните с труда”. През 1921г. се взема решение да се построи паметник-музей-театър, който, както се казва в Апела на Настоятелството „…да служи за гражданско и всеобщо възпитание на поколенията…” За това начинание се обединяват усилията на читалищното настоятелство и комитета „20-ти априлий 1876”. Средствата се събират чрез дарения, чрез заеми, разиграва се лотария. Големи са заслугите на Ив.Бобеков-кмет и председател на Окръжната постоянна комисия, на Ст.Костурков, по чието предложение НС отпуска 1 млн.тогавашни лв, на Хр. Докузанов-дарил 400 000 лв. за измазване на сградата, на Лука Зумпалов-председател на настоятелството по това време. Читалищната сграда е издигната през 1929г. и вече 85 години е дом и начало и жив свидетел на културния и обществен живот на Панагюрище.
За това читалището, устоявайки на всички изпитания на времето оцелява, разпространява просвещение и хуманизъм, създава културни ценности, твори хармония и красота. Защото обединява усилията на стотици родолюбиви хора, творци, хора на духа и най-вече на безбройните самодейци, превърнали таланта и принадлежността си към читалището от занимание в кауза. Така е било, така е днес, вярвам ще е така и в бъдеще.
В своите 150 год. на творческо съзидание читалище „Виделина” не само е огнище на просвещение, но и начало на богата културна история и самобитност на града ни. Тук е създадена първата музейна сбирка от големия краевед Ат. Сугарев, от която по-късно се роди внушителната експозиция на Историческия музей, Богатата читалищна книжна съкровищница дава основание за самостоятелен живот на Градската библиотека, която днес е модерен книжовен и информационен център, на читалищния вестник „Пан.глас” продължител е в. „Оборище”, който днес има честта да е най-дълголетните вестници в страната.
Построяването на читалищната сграда се съпътства и от първата кинопрожекция, осъществена от Димитър Цоцорков, за да започне триумфът и на седмото изкуство и в Панагюрище.
Тук се е родило и издигнало до завидни висоти театралното, певческото, музикалното и поетичното изкуство. Създадени са традиции, които родиха високите образци на самодейното изкуство, успешно поднесени през времето, живи и силни и днес. Само 5 год. след създаването на читалището в града е поставена небезизвестната драма „Многострадалната Геновева”. От тази първа наивна постановка до звездните мигове на панагюрския театър, достигнал под талантливата режисура на Лука Карайлев нивото на професионалното изкуство, лежи дълъг път, много любов и талант, отдадени на театралното изкуство хора и десетки незабравими сценични и площадни празници, за които дълго се е говорило в града. И днес тази любов е жива и нови поколения театрали пълнят залата и вълнуват панагюрци.
За силата на традицията достатъчно е да споменем създаденият от големия творец и диригент Делчо Радивчев в далечната 1950г. Ансамбъл за възрожденски и революционни песни, който като смесен хор тази година също отбеляза впечатляваща 65 годишнина. Дълъг творчески път, вплел съдбите на стотици самодейни изпълнители, създал истински празници на песенното и оперетно изкуство, направил стотици концерти в Панагюрище, страната и чужбина, получил много обич и отличия, от които най-ценното е почетният знак «За заслуги към Панагюрище».
В далечната 1953 г. е и началото на духовия оркестър, носещ днес името на своя създател Делчо Радивчев. Поколения музиканти са били в редовете му, а днес без участието на оркестъра е немислимо провеждането на каквото и да е тържествено събитие. Високи признания оркестърът е получавал у нас и в чужбина, но той също пази като особенно скъп почетния знак «За заслуги към Панагюрище».
Дълги години читалището е било дом и на детската школата по изкуства, сега ОШИ „Евгени Зумпалов” към Театър Дом-паметник гр. Панагюрище.
За своите високи постижения читалище «Виделина» е носител на ордена «Кирил и Методий». През втората година на миналия век читалището е обявено за образцово.
Председатели на читалище „Виделина „ от основаването му до днес са: Петър Карапетров, Филип Щърбанов, Захари Койчев, Искрьо Мачев, Петър Дедев, Павел Бобеков, Иван Оряшков, П оликрап Попнейков, Димитър Попстайков, Стефан П. Щърбанов, Делчо, Ст. Кузов, Стефан Дудеков, Стоян П. Костурков, Никола Шишков, Стайо Джуджев, Кръстьо Цвятков, Георги Тутев, Павел Делирадев, Стоян Брдистилов, Георги Зумпалов, Иван Сухлев, пИван Бобеков, Никола Рачев, Атанас Кирилов, Лука Перфанов, Кръстьо Натов, Недьо Горинов, ПТетър Джуджев, Дойчо Бучаклиев, Георги Байрактаров, Лука Зумпалов, Стоян Чолаков, Тодор Юруков, Желязко Брашнаров, Стефан Деянов, Делчо Симеонов, Стоян Убчев, Тодор Солаков, Петко Мандулов, Иван Страхинов, Богомил Богоев, Георги Шишков, Яко Милков, Димитър Узунов, Васил Говедаров, Делчо Карайлев, Иван Радулов, Лука Карайлев и Спаска Тасева.
Читалище „Виделина-1865” през годините избира на общи събрания и свои почетни членове, които имат особени заслуги за развитието на културно-просветния живот в града, общината и страната.История на читалището
