Новини от Панагюрище
163 години от рождението на Райна Княгиня
Днес, 18.01.2019 г. отбелязахме 163 години от рождението на Райна Попгеоргиева Футекова - Дипчева / Райна Княгиня /. Пред паметника на панагюрската знаменоска на едноименния площад в града слово за живота и делото на Райна Попгеоргиева произнесе Ирина Конова, уредник в къща музей „Райна Княгиня“:
„В българската история и в паметта на поколенията името на Райна Попгеоргиева завинаги ще остане свързано с девойката извезала тайно Главното въстаническо знаме. Знаме, което е символ на държавност, оповестявайки, че под слънцето трябва да има живот за народа й. И става тя Княгиня, но не владетелка, а символ на надежда за спасение. Свещените думи „Свобода или смърт“ извезани от крехката й ръка, редом с гордия български лъв ще останат навеки, за да ни напомнят за подвига и мъжеството на Априлци, дали живота си за свободата на Отечеството.“
В знак на признателност пред паметника на Райна Княгиня и на гроба й в родната й къща, бяха поднесени цветя от председателя на Общински съвет – Панагюрище г-н Христо Калоянов, кмета на община – Панагюрище г-н Никола Белишки и заместник кмета г-жа Галина Матанова, наследници на Райна Княгиня и др.
Директорът на музея доц. д-р Атанас Шопов официално откри обновената веществено – документална експозиция в родния дом на Райна Княгиня. Тя включва фотоси и документи свързани с живота и делото на българската героиня, нейни лични вещи и гоблен с изобразен на него лъв, който се експонира за първи път.
164 години от рождението на акад. Атанас Шопов
Атанас П. Шопов е роден на 18 януари 1855 г. в Панагюрище. Първите стъпки в образованието той прави в родния си град, като завършва т.нар. “Голямо школьо”. В периода 1863-1865 г. негов учител е Васил Чолаков, тогава главен учител на училищата в Панагюрище. Негов помощник в класовете е Искрьо Мачев, а малкото училище се ръководи от Петко Коровеев.
В този китен възрожденски градец, скътан в пазвите на Същинска Средна гора, Шопов получава първите си уроци по родолюбие, попити както в местното училище, така и от атмосферата на свободния дух, който преобладава в Панагюрище. Тази атмосфера позволява издигане и просперитет на местното население и осъществяване на икономически и културни връзки с всички краища на империята. Любознателността и родолюбието отвеждат А. Шопов в Цариград, където постъпва в медицинското училище. Обучението му там го поставя в контакт с едни от най-видните българи, радетели за национална свобода – Ст.Чомаков, екзарх Антим І, П. Р. Славейков, П. Карапетров и др. Тук той свързва живота си с живота и мислите на целия цариградски кръг дейци на Българското възраждане, с проблемите на нашето напредване и моралните въпроси, произтичащи от него. Цариград е средищен център на българите от цялото поробено отечество. Космополитната атмосфера в средищния град създава условия да се почувства с неповторима сила какво нещо е Отечеството, почвата, родът, племето, корените. Докоснал се веднъж до духа, импулса и порива на възрожденския българин, Шопов го носи и следва до края на живота си.
През революционните 1876-1878 години, Шопов допринася за разкриване издевателствата по времето на Априлското въстание 1876 г. в най-тежко пострадалите райони от османския погром. Дейността му предизвиква гневът на властта. Принуден, той напуска Цариград и взима дейно участие в Руско-турската война от 1877-1878 г., като преводач във Втора гвардейска кавалерийска дивизия. След приключване на войната, Шопов следва право в Петербург, след което специализира в Париж и Виена.
Високото образование на Шопов му вещае добра кариера като юрист. Но като апелативен съдия в София, той работи кратко време. След това Шопов редактира в. „Отечество” от неговото основаване. Като редактор на органа на Консервативната партия, той се задържа около шест месеца, тъй като постъпва на служба в Българската екзархия в Цариград. Неговото назначаване в Екзархията не е изненада, защото вече е показал, че е достоен за това с делата си.
Задълбоченото познаване на националните проблеми на Балканите от А. Шопов и в този контекст тежненията, които стоят пред българите, са оценени от българското правителство. След откриването на Българското търговско агентство в Солун, Шопов неслучайно е назначен за търговски агент. А след провъзгласяване на независимостта на България /1908 г./ е повишен като генерален консул. Спецификата на дейността му го свързва със съдбата на повече от един милион българи в Европейските предели на Османската империя. На тях посвещава целия си съзнателен живот. Заедно с това осъществява и една изключително голяма и обективна научноизследователска дейност, чрез която доказва справедливата кауза на българите в борбата за свобода.
В края на ХІХ и началото на ХХ век, когато се развихрят отново страстите на балканските народи и великите сили за наследството на Османската империя, Шопов не хваща оръжието. Той принадлежи към онези „къртове” /по израза на Тончо Жечев/, които използват перото и дипломатическата работа за укрепване на българското национално дело в Европейските вилаети на Османската империя. И това е не по-малко значимо, отколкото борбата с оръжие в ръце. Той принадлежи към плеядата личности-интелектуалци, които научно обосновават и защитават националната идея, като доказват правотата на българите в борбата за свобода. Освобождаването му от поста генерален консул идва след Междусъюзническата война - 1913 г. През останалата част от живота си Шопов се посвещава на научна работа като изследва процесите на Балканите, които настъпват в края на ХІХ и началото на ХХ век и по този начин търси причините за тежката съдба на българите. Непрестанно събира материали, подготвя и издава трудове за бележити българи. Шопов се издига до нивото на учен-историк, обогатява историческата ни наука с много трудове, поради което, съвсем основателно, е избран и за член в Историко-филологическия клон на Българското книжовно дружество. Като изявен специалист по сложната национална проблематика, А. Шопов е привличан за съветник или автор в най-различни разработки на българските институции. Благодарение на тях се формира достоверна представа за пространствените измерения на българския етнос и на българския национален въпрос. Някои от неговите трудове са публикувани на френски език и по този начин спомагат да се запознава обстойно и европейската общественост с действителното състояние на българския национален въпрос. По покана на Дирекцията по печата, той помества не малък брой статии в чужди вестници и списания, в които също показва истината по македонски въпрос.
Името на Шопов срещаме в множество трудове, отразяващи културно-просветните и политическите събития на българския народ свързани с борбите за национална еманципация през втората половина на ХІХ и началото на ХХ век. Този период от българската история е обект на постоянни изследователски търсения в историческата наука. В публикуваната до сега, значителна по обем, литература се очертават границите, дълбочината и значението на националния въпрос за българите в новото политическо положение на Балканите. На основата на съществуващата богата документална база се проучват едни или други въпроси, в чието разрешаване Шопов също взема активно участие.
А. Шопов умира на 7 април 1922 г. в София. Скромен в своя живот, този родолюбив българин знае, че изпълнява своя дълг към българския народ.
„Шопов служи с преданост и себеотрицание, каквито виждаме у онова наше поколение,, което израсна и се оформи през епохата на нашето Възраждане.”
В. „Мир”, г. ХХVІІІ, бр. 6555, 10 април 1922.
„Атанас Шопов беше колкото усърден и неуморен, толкова скромен общественик и писател. И той е едни от последните мохикани от дейците на пълното ни възраждане…”
Славянски глас, кн. 4, 1922, с. 34.
ДАРЕНИЯТА ПРОДЪЛЖАВАТ
И през новата 2019 г. продължават даренията за музея. Нашите дарители пристъпват към този съкровен акт с чувство на удовлетворение за изпълнен дълг към родовата памет. А ние приемаме всяко дарение с благодарност и с чувство на отговорност да съхраним паметта. Днес, 15 януари 2019 г. Иван Караджов от с. Левски, община Панагюрище дари на музея ни две богослужебни книги - "Миней. Месец август" и "Псалтир". Дарението се прие с благодарност от директора на музея доц. д-р Атанас Шопов.
Tags: Исторически музей-ПанагюрищеДарениеСнимки:ОТБЕЛЯЗВАМЕ 163 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА РАЙНА КНЯГИНЯ
На 18.01.2018 г. /петък/ ще бъдат отбелязани 163 години от рождението на Райна Княгиня. В 11:00 часа пред паметника на панагюрската знаменоска ще бъдат поднесени венци и цветя. Официалното откриването на обновената експозиция в къща музей Райна Княгиня ще започне в 11:10 часа.
ЗАПОВЯДАЙТЕ!
Tags: Исторически музей - ПанагюрищеРайна Княгинярождение
"Тъй рече Виктор", каза Маргарита Петкова в Панагюрище
163 г. ОТ РОЖДЕНИЕТО НА РАЙНА КНЯГИНЯ
На 6 януари 1856 г. в семейството на Нона Налбантова и свещеник Георги Футеков се ражда дъщеря Райна. Учи в Панагюрското класно училище, а след това в Стара Загора. Само на двадесет години е, когато в Панагюрище започва подготовката на въстанието.
Развълнувана, Райна Попгеоргиева Футекова поема върху крехките си плещи голямата отговорност да извеза Главното знаме на панагюрските въстаници. Ден и нощ под нежните й пръсти възкръсва върху коприненото кадифе гордия български лъв, стъпил върху полумесеца и огнените слова: "Свобода или Смърт"! И само два дни след началото на въстанието, на 22 април 1876 година, тя ще развее българската светиня, ще върви по килим от цветя, а жени и мъже, белобради старци и малки деца с просълзени от радост очи ще виждат в нея свободата, ще виждат възкръсналата българска държава и ще я нарекат Княгиня.
Сребърното съкровище от могила Мрамор отпътува за НАИМ
В първите дни на 2019 г. от зала трезор на Панагюрско златно съкровище за НАИМ отпътува гостуващата изложба „Сребърното съкровище от Панагюрище”. Изящните предмети бяха за първи път показани след тяхното откриване през далечната 1903 г. В периода юни – декември 2018 г. гостите на Исторически музей – Панагюрище имаха възможност да се запознаят отблизо с изложените предмети във витрините на музея. Изложбата беше организирана от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките. Реализира се във връзка с 115 години от откриването на находката от надгробна могила в местност Мрамор до гр. Панагюрище и 75 години от създаването на Исторически музей – Панагюрище. Реализирането на изложбата се осъществи с подкрепата на Община Панагюрище, „Асарел-Медет” АД – Панагюрище, НАИМ – БАН и Исторически музей – Панагюрище.
Работно време на музея в почивните дни на м. Януари и м. Февруари 2019 г.
През почивните дни /събота и неделя/ на м. януари и м. февруари 2019 година за посещение ще бъдат отворени само централният комплекс на Исторически музей със зала-трезор на Панагюрското златно съкровище и Къща музей "Райна Княгиня".
Първите посетители за 2019 г. прекрачиха прага на Исторически музей-Панагюрище
Днес, 2 януари 2019 г. музеят посрещна първите си посетители. Това са Михаела Маринова от гр. София и Александър Дюлгеров от гр. Благоевград. Михаела е участник в третия сезон на X Factor, както и в пети сезон на предаването като "Две капки вода" по Нова тв. Нейният приятел Александър Дюлгеров е футболист на ЦСКА. Двамата получиха символични подаръци от музейната институция - календар, албум посветен на 75 години Исторически музей, химикали и сувенири. Радваме се, че първите ни посетители са млади и талантливи хора и им пожелаваме здраве и успехи през новата 2019 г.
