Новини от Панагюрище

Subscribe to Новини от Панагюрище източник
Обновен: преди 53 мин. 43 сек.

МУЗЕЯТ СЕ ОБОГАТИ С НОВО ДАРЕНИЕ

Вт., 11/15/2018 - 09:34

Етнографският фонд на Исторически музей-Панагюрище продължава да се обогатява. Г-жа Рада Чолакова дари един фустан и две фути /престилки/ принадлежали на нейната майка Нона Наплатанова и една фустанела на Стояна Коклева от с. Оборище. В знак на признателност директорът на музея, доц. д-р Атанас Шопов връчи на г-жа Чолакова Свидетелство за дарение и изказа своята благодарност за благородния жест.

Tags: Исторически мзей-ПанагюрищеДарениеСнимки: 

"Един час по естествени науки през Възраждането в Панагюрище"

Пон., 11/12/2018 - 13:16

Днес, 12 ноември 2018 г. ученици от 7 б клас на СУ "Нешо Бончев", с ръководители Иванка Талева и Мариела Варадинова посетиха Исторически музей-Панагюрище. Посещението им беше свързано с изпълнението на една от дейностите по проект "Възрожденски дух и предприемачество на българина". Учениците и техните преподаватели бяха посрещнати от доц. д-р Атанас Шопов, директор на институцията. Той запозна присъстващите  с любопитни факти, като например, че корените на знанието в Панагюрище датират още от 17-то столетие, когато един даскал купил книга и я оставил в църквата "СВ. Тодор Тирон", разказа за това какво е представлявало Панагюрското училище, за създаването на читалище "Виделина"  и др.  Децата се потопиха в атмосферата на Панагюрското възрожденско училище. Те разгледаха внимателно зала  "Панагюрище XV - XIX в. Доц. Шопов запозна учащите с това как е изглеждала една класна стая от възрожденското училище, способията и средствата, които са използвани, със задължително присъстващите в обучението таблици, с Рибния буквар, който присъстващите имаха възможност да видят в оригинал. От експозицията силно впечатление на децата направи печатът на училищата / мъжко и девическо /, снимковият материал на учителите, преподавали в Панагюрското школо, първият български печатан календар на Цвятко Хаджигеоргиев. Директорът на музея даде възможност на участниците в проекта да се докоснат до част от старопечатната  литература, с която разполага фонда на библиотеката към институцията. Една от книгите до която те се докоснаха беше последното ценно дарение на Исторически музей - а, именно "Лондонското Четириевангелие" от 14 в.

Tags: Нешо БончевПанагюрско възрожденско училищеучителистаропечатна литература

Вечер с Мария Донева и "Щастливи времена"

Вт., 11/08/2018 - 15:35

 

 

 

На 12.11. 2018 г. в Исторически музей-Панагюрище гостува Мария Донева и нейните "Щастливи времена".

Начало: 17:30 ч.

Място: Исторически музей

 

З А П О В Я Д А Й Т Е !

 

 

Tags: Мария ДоневаИсторически музей - Панагюрище

Музеят с ценно дарение от Ротари клуб Панагюрище

Вт., 11/01/2018 - 12:36

Днес, 1 ноември 2018 г. - Ден на Народните будители, ден в който почитаме специфично българските личности, допринесли за  съхраняването на българщината, Исторически музей-Панагюрище получи много ценно дарение.  Ротари клуб Панагюрище с настоящ директор г-н Нистор Хаинов дари на музейната институция Фототипно издание на Лондонското Четириевангелие на цар Иван Александър. Дарението е на стойност 350 лв. Отпечатани са 950 копия на този скъпоценен ръкопис . Всяко едно от тях има уникален номер за разпознаване. Изданието, дадено на музея е под номер 324. Копието, е изключителна прецизна изработка, с корица от червено кадифе със златен обков.

Волята на дарителя е уникалният препис да се използва за нуждите на Исторически музей-Панагюрище и цялата общественост. В знак на благодарност доц. д-р Атанас Шопов, директор на институцията връчи на дарителя Свидетелство за дарение, с което изказа признателност за получената ценност в този светъл празничен ден!

Tags: Лондонското четириевангелиеДарениеИсторически музей - ПанагюрищеРотари клубСнимки: 

Почитаме 1 ноември - Ден на народните будители

Вт., 11/01/2018 - 09:21

 

Първи ноември – денят, в който отдаваме почит на просветените и знаещите, на будните хора. Ден на почит и преклонение пред подвига на българите, които довеждат българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. След четири века закъснение българският народ стремително излиза от вековния си сън и започва своя духовен и културен възход.  В него се пробуждат нови сили и нови исторически прозрения. Тези процеси са наречени с хубавата българска дума Възраждане, а дейците и двигателите на това изключително по своя характер движение – със синовно преклонение са назовани – народни будители.

Денят на народните будители започва да се чества от 1922 г. и е посветен на делото на книжовниците, просветителите, учителите, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал, сред които Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, д-р Петър Берон, Васил Априлов, Неофит Бозвели, братята Миладинови, но и на  борците за национално освобождение – Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Любен Каравелов, Георги Бенковски, Панайот Волов и много други.

Съществен е приносът, който внасят в националната ни култура, просвета,  революционна мисъл и дейност панагюрците: Сава Радулов, проф. Марин Дринов, Нешо Бончев, Петър Карапетров, Василий Чолаков, Павел Бобеков, Райна Попгеоргиева Футекова – Райна Княгиня, акад. Атанас Шопов.

В денят на почит и преклонение пред подвига на будните хора, пред паметника на една от най-обаятелните личности на Възраждането, на Априлското въстание, на духа на панагюреца, а именно Павел Бобеков – главен учител в класното училище, председател на читалището, поучавал редовно панагюрци със сказки от амвона на църквата, но в същото време и застанал начело на панагюрските въстаници в Априлското въстание като хилядник – главнокомандващ и председател на Привеременното правителство бяха поднесени в знак на признателност цветя от председателя на Общинския съвет Панагюрище г-н Христо Калоянов, от ръководството на Община Панагюрище, от Исторически музей-Панагюрище, от училищата на територията на града.

Честит празник! Нека този ден ни напомня завинаги, че България е била и ще пребъде във вековете!

/*-->*/

/*-->*/

/*-->*/

Tags: 1 ноемвриБудителиСава РадуловПавел Бобековбудни хораСнимки: 

СТАНОВИЩЕ на Исторически музей-Панагюрище, относно вписване на личности на Мемориалната стена, намираща се в музейния комплекс

Вт., 10/30/2018 - 14:25

 

 

 

С Т А Н О В И Щ Е

на Исторически музей – Панагюрище

Относно: Вписване на личности на Мемориалната стена,

намираща се в музейния  комплекс

 

Уважаеми Дами и Господа,

В последните няколко дни се разрази дискусия относно това кой, как и защо да бъде вписван на Мемориалната стена в ИМ – Панагюрище. Немалко са и въпросите: Защо мълчи музеят? Какво е мнението на институцията – директор и специалисти?

На стената, открита на 20 април 2006 г., са поставени ликовете на личности, след широко обществено обсъждане, избор по критерии и решение на Общински съвет – Панагюрище.

Като директор на музейната институция се считам за задължен да изразя становището на специалистите, работещи в нея.

Ние подкрепяме предложението за:

  1.  Вписване името на Атанас Сугарев на Мемориалната стена. Мотивите, за което са  общественик, краевед, педагог, фолклорист, читалищен деец, музеен деятел, публицист, училищен ръководител, журналист и т.н.
  2. Братята Павел, Петко и Михо Дейкови са откриватели на Панагюрското златно съкровище, извършили безпрецедентен морален подвиг в неговото опазване и  предаване на държавните власти, съхранили за науката безценен артефакт от елинистическата епоха и нейната култура; шедьовър на древната торевтика без аналог в световната история и култура. Панагюрското златно съкровище превръща България и Панагюрище в  притегателен център за развитието на културно-историческия туризъм, чиято визитка е украсена от това уникално съкровище. Така че в залата-трезор „Панагюрско златно съкровище“ да бъдат поставени барелефи на откривателите му, каквато идея всъщност съществуваше. По този начин ще бъде отдадена заслужена почит на братя Дейкови във връзка със 70-годишнина от откриването му.
  3. Същеврeменно Исторически музей – Панагюрище предлага на Мемориалната стена да бъдат вписани имената на:

 -  Ген. Стою Петков Брадистилов като национално признат военен деец, участник в Сръбско-българската война, прославен пълководец от Балканските войни, достигнал във военната си кариера до офицерското звание генерал-лейтенант.

 

-   Цветана Маркова Костуркова - художник

*/        -   Панчо Петров Шопов като деец на Комитета „Бележити панагюрци“ и създател на неговия архив, краевед, публицист, координатор по написването и издаването на сборниците за Панагюрския край, читалищен деец, журналист и т.н.

       -  Недьо Горинов като педагог, читалищен деятел, член на Комитета „Бележити панагюрци”, публицист, популяризатор на делото на Марин Дринов и Нешо Бончев, създател на химна на Средна гора, краевед, журналист, музеен работник, предложил за патрон на гимназията в града името на Нешо Бончев.


Дами и Господа,

С годините все повече ще се увеличава интереса за вписването личности на Мемориалната стена. Естествено, всеки има своето място в развитието на Панагюрския край и навярно ще се реализират идеите за алеи на дейците на културата и изкуството и др.

Навярно е наложително всички предложения за вписването на Мемориалната стена да се:

-          подлагат на широко и обосновано обществено обсъждане;

-          да се разработи статут с критерии, на които да  отговарят предложените личности за вписването на Мемориалната стена;

-          да се създаде междуведомствен орган, в който да бъдат привлечени специалисти от различни сфери.

            Музейната институция протяга ръка на всички за партньорство при реализацията на благородните инициативи.




           

30. 10. 2018 г.                                                                        С уважение,

гр. Панагюрище                                                                           доц. д-р Ат. Шопов

                                                                                            Директор на Исторически музей

/*-->*/

 

/*-->*/

Tags: Становищемемориална стенаПанагюрище

„Поздравъ отъ Панагюрище“ Том 1

Пет., 10/26/2018 - 10:53

На 2 ноември 2018 г. /петък/ от 17:30 ч. в Исторически музей-Панагюрище ще се състои официално представяне на книгата „Поздравъ отъ Панагюрище“ Том 1.

Автор и съставител - Стоян Радулов, дългогодишен журналист, сценарист и документалист в Панагюрище и в София.

Книгата е посветена на старо Панагюрище. В нея могат да се видят фотографии, стари снимки и документи, разказващи цяло столетие от историята на града.

Tags: книгаПанагюрищеСтоян Радуловснимкидокументи

П О К А Н А

Пон., 10/22/2018 - 11:54

Арт - клуб "Асарел - Медет" и Исторически музей - Панагюрище Ви канят на вечер с творчеството на Ели Видева, носител на голямата европейска награда за поезия за 2017 г.


Дата и час: 24 октомври /сряда/ от 17:30 ч.


Място: Исторически музей, гр. Панагюрище

Tags: поканаЕли ВидеваАрт - клубПанагюрище

МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА 180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФ. МАРИН ДРИНОВ

Съб., 10/20/2018 - 14:30

 

На 19 и 20 октомври 2018 г. в Исторически музей-Панагюрище се проведе Международна научна конференция „Проф. Марин Стоянов Дринов – Учен, Общественик, Държавник”. Посветена е на 180 години от рождението на бележития панагюрец. В нея участие взеха 23-ма човека. Сред официалните лица на събитието бяха г-н Никола Белишки, кмет на Община Панагюрище; г-жа Галина Матанова, зам.кмет на Община Панагюрище; посланика на Украйна в България г-н Виталий Москаленко; Д-р Владимир Сафронов – Дринов, правнук на Проф. Марин Дринов; Проф. Марин Игнатов, правнук на Найден Дринов; представители на Харковски Национален Университет - Доц. к.и.н Сергей Страшнюк, г-н Владимир Саленков, Проф. д.и.н. Сергей Посохов; университетски преподаватели, изследователи от БАН, музейни специалисти и историци.

Модератори на конференцията бяха доц. к.и.н Сергей Страшнюк и доц. д-р Пламен Божинов. Заседанията бяха в две секции. Първата се проведе в конферентната зала на Историческия музей като председател беше доц. к.и.н Сергей Страшнюк. Втората секция се помещаваше в изложбената зала на музея с председател доц. д-р Пламен Божинов. Интересът към конференцията беше много голям и броят на присъстващите в секциите надхвърли 100 човека. Докладите на участниците бяха доста интересни, а след края на всеки един от тях се получаваше оживена дискусия между присъстващите.

Вторият ден от конференцията беше открит от доц. д-р Атанас Шопов, директор на Исторически музей - Панагюрище. Последва обща дискусия, закриване на конференцията, след което гостите бяха запознати с музейните обекти в града. В 11:00 ч. бяха поднесени цветя в къщата на Проф. Марин Дринов, както и на неговия паметник и паметника на Нешо Бончев в градския парк.

/*-->*/

Tags: конференцияПанагюрищепроф. Марин ДриновСнимки: 

Навършват се 180 години от рождението на Проф. Марин Дринов

Съб., 10/20/2018 - 10:57

 

За живота и дейността на проф. Марин С. Дринов е написано и изговорено много. Въпреки това, е трудно да се опише неговият принос в областта на историята, философията, езикознанието, етнографията, фолклористиката и политиката. Той е получил признание за своята дейност, не само в родината си, а и на международно ниво.

Марин С. Дринов е роден на 20 октомври 1838г. в град Панагюрище. Освен него, в семейството на Стоян Делчев Дринов и Мария Стоянова ( Найденова ) Дринова се раждат още трима синове и шест дъщери. Братята му Найден и Пейо Дринови, са активни участници в подготовката и провеждането на Априлското въстание в гр. Панагюрище. По стечение на обстоятелствата Марин Дринов остава на страна от революционното движение и поема по не по-маловажния път на просветата и науката. Първите си стъпки по него, той прави в родния си град. Марин Дринов постъпва като ученик в местното четирикласно училище през 1852 г., което успешно завършва през 1855г. Той е възпитаник на известния възрожденски учител, книжовник и участник в Априлското въстание – Йордан Ненов. След като завършва училище, Марин Дринов е избран за помощник на главния учител, а след известно време става главен учител в панагюрското училище.

Заема тази длъжност до 1858 г., когато решава да продължи своето образование в Русия, заедно със своя съученик и сърдечен приятел – Нешо Бончев. Принос за тяхното заминаване има цялата панагюрска община, която събира необходимите им средства. Малко по-късно, двамата приятели постъпват в Киевската духовна семинария, която Марин Дринов завършва със завиден успех през пролетта на 1861г. През същата година, той постъпва в историко-филологическия факултет на Московския университет. Там негови преподаватели са известните руски учени : Фьодор Иванович Буслаев, Степан Василевич Ешевский, Осип Максимович Бодянски и др., негови състуденти са Любен и Петко Каравелови, Райко Жинзифов и др.

През 1865 г., Марин Дринов завършва Московския университет, като получава научна степен – кандидат на науките. През същата година, започва работа като домашен учител в семейството на княз Голицин. През следващите пет години, той пътува заедно с княжеското семейство, Варшава, Виена, Женева, Прага, Неапол и Рим са само част от градовете, които посещава. Усилено работи с местните библиотеки и научни архиви, като паралелно с това създава и първите си сериозни научни трудове, които са основополагащи за българската историческа наука. Сред тях се откроява „Преглед върху произхождението на българския народ и началото на българската история ”. Авторът осъзнава важната роля, която историята играе за консолидацията на един народ – „Принуден да живее няколко векове в духовно робство, нашият народ през тези черни векове не само не можа да върви напред по пътя на просвещението, но той трябваше да загуби и това драгоценно наследие, което му бяха събрали по този път неговите предци. Тази загуба не стигаше: през тези тежки векове българският народ трябваше още и да забрави, че е имал такива предци, и когато в нашия век захвана да се вдига от пред очите му гъстата мъгла на дълбокото невежество, той се видя като отрязан от света, като нещастна сирота между другите народи, без минало, без история, без предци.”. В „Исторически преглед на Българската църква от самото й начало и до днес ” Дринов описва теглилата на българския народ, причинени му от гръцката църква  – „Ето в ръцете на какви правители падна българската църква. Не духовни пастири те дохождаха в българските епархии, но под такова свещено име те дохождаха там, да господаруват над душата и над тялото на българина. Духовний живот на българите тe помрачаваха със своето невежество и го тровеха със своята мръсна безнравственост, а пък материалното им състояние разсипваха чрез безсовестно търгуване със светинята и чрез всякакви насилия. ”.

През 1870 г., Марин Дринов се завръща в Русия, като се установя в град Москва, но вече като утвърден учен с множество трудове зад гърба си, решен да продължи своето образование. През следващата година, той успешно полага магистърския си изпит и започва да работи върху своята магистърска дисертация, като паралелно с това е и един от основателите на Българско книжовно дружество в Браила през 1869 г.  (родоначалникът на Българската академия на науките), като два пъти е и негов председател (1869г.-1882г.; 1884г.-1894г.). През лятото на 1873 г., Марин Дринов вече е магистър по славянска слловестност към Московския университет, а малко по-късно става доцент в катедрата по славянска филология в Харковския университет, където води и първите си лекции пред студенти.

Следващата задача пред Дринов е да защити успешно своята докторска дисертация, това се случва през месец март 1876г. Само месец по-късно се развива едно от най-славните и драматични събития в българската история – Априлското въстание и неговото потушаване. Марин Дринов, намиращ се далече от центъра на събитията, е силно притеснен за съдбата на своето семейство и своите съграждани. В края на м. май 1876 г. пише в писмо до приятеля си Тодор Пеев – деловодител на БКД и редактор на „Периодическо списание” : „ За българското въстание  европейските вестници явяват противоречиви известия: едни казват, че въстанието е вече потъпкано, други, че то сега се захваща. Говори се, че всеки ден минуват чети през Дунава. Копривщица, види се, се държи още. Панагюрище четох в една дописка, че и то се държи и било укрепено много добре. В други вестници четох и чета, че отдавна е вземено, изгорено и разсипано.”  През месец декември 1876 г., той се среща в Москва с Райна Княгиня и други панагюрци, от които получава подробна информация за съдбоносните събития, развили се в Панагюрище само няколко месеца по-рано. С голяма радост посреща идеята на Т. Пеев за създаване на благотворителен комитет в помощ на своите роднини и съграждани „народът ни гине, които оцелеят от баши-бозушките и черкезки зверства, те, ако не се вземат мерки, щат умрат сега от глад, а после и от студове”. През същата година, Марин Дринов вече е професор в Харковския университет и продължава да води лекции пред студентите.

Годината 1877 е изключително важна за Дринов в личен план. През месец май той се венчава за Маргарита Иванова. Назначен е за сътрудник на оглавяваната от княз Владимир Черказки – Руска гражданска канцелария. През лятото на 1877 г., Марин Дринов заминава за освободените български земи и взима дейно участие във Временното руско управление като завеждащ Отдела за народно просвещение и духовни дела. Заема и вицегубернаторския пост на Софийска област. Малко по-късно участва в съставянето на Търновската конституция – основният закон, който ръководи развитието на младата българска държава.

През лятото на 1879 г. Марин Дринов се завръща в Харков и подновява своята работа в университета. Предстои му един плодотворен период, през който създава множество ценни научни трудове, по-голямата част от които са посветени на историята, езика и литературата на славянските народи. Неговите трудове стават все по-известни и търсени. Макар и да е далече от родината си, той се интересува от събитията в България и родния си град, съдейства на българските си колеги историци, фолклористи и др.

За своя принос в науката и богатата си обществена дейност е награден с множество ордени и награди, сред които и Орден за граждански заслуги I-ва степен. Научните трудове, които Дринов издава са основополагащи за българската историческа наука.

Професор Марин Дринов, напуска земния свят на 28 февруари 1906 г. след тежко боледуване. Погребан е в град Харков. През месец май 1909 г. прахът му е пренесен в България и е погребан повторно в град София.

Признателният български народ е увековечил паметта на проф. Дринов, неговото име носят редица културни и учебни заведения в цялата страна, той е патрон и на издателството на Българската академия на науките. Личността на Марин Дринов е пример за подражание и гордост за всички българи, но най-вече за нас – жителите на град Панагюрище.

/*-->*/

Tags: 180 годинипроф. Марин ДриновПанагюрище