Новини от Панагюрище
Осветено е главното въстаническо знаме
149 години от избухването на Априлското въстание
Панагюрските въстаници
Иван Вазов
Боят настава, тупат сърца ни,
ето ги близо наште душмани.
Кураж, дружина вярна, сговорна.
Ний не сме веке рая покорна!
Нека с тоз удар врага да смажем,
нека му гордо, братя, докажем,
че сме строшили мръсни окови,
че сме свободни, а не робове.
Гледайте в този пряпорец красен,
лева как тича волен, ужасен!
Левове всички днес се явете
люти и страшни за враговете!
Кого ли плашат турци злокобни?
Нихната ярост, удари злобни
ще се разбият нищожни, слаби,
в нашата правда, в нашите саби!
Ний за живота нямаме жалост,
но да не умрем, братя, на халос —
нека се мъчим колкото можем
повеч душмани мъртви да сложим!
Ако пък паднем в битката славно,
то в България ще незабавно
нови юнаци пак да въстанат
и вместо нази бой ще зафанат!
Нека мрем, както нявга сме мрели,
да живейм волни как сме живели!
Кураж, другари! Бог ще ни брани!
Смърт на вековни, черни тирани!
1875 г.
БЛАГОДАРСТВЕНО ПИСМО
"Иновации в действие"
Гостуват ни колеги от гр. Тутракан
Вчера за нас беше удоволствие да посрещнем нашите колеги от Исторически музей гр. Тутракан. Всяка една такава среща е изключително ползотворна и за двете страни. Обменихме опити и практики, споделихме за трудностите, за реализирани проекти, за бъдещите идеи, които бихме искали да постигнем. Колегите останаха силно впечатлени от музейните обекти и от град Панагюрище и споделиха, че за тях ще бъде приятно да ни посрещнат и те сред своите експозиции. Надяваме се, че в бъдеще можем да се подкрепяме и заедно да осъществяваме съвместни прояви.
Tags: колегиТутраканобмяна на опит140 години от рождението на Симеон Велков
Симеон Велков е български художник, живописец. Той е сред ярките представители на баталната живопис у нас. Създава портрети, илюстрира исторически книги.
Цялото му име е Симеон Велков Белишки. Роден е на 11 април 1885 г. в Панагюрище. Завършва през 1910 г. „Живопис” в Художественото индустриално училище, София (днес Национална художествена академия) при проф. Иван Мърквичка. Посещава редица музеи в Италия и Германия. Гимназиален учител е в Пловдив и Асеновград (до 1923 г.), професор (1926-1947) в Художествената академия, София.
По време на Балканската война сътрудничи в печата с рисунки и създава редица батални творби: "Обоз", "Опълченuи", "Бежанци", "Обоз край завоя на Черна", "Бой при Куманово", намиращи се във Военно-историческия музей. Рисува портрети, в които проявява умение да долови вярно типа на модела: "Г. Костов" (1909 г.), "Ана С." (1910 г.), "Дамски портрет" (1910 г.). Създава и пейзаж - "Асенова крепост" (1934 г., акварел,която се намира в Националната художествена галерия). Илюстрира исторически съчинения и учебници. Участва в изложбите на Дружеството на южнобългарските художници. По-голяма част от творбите му се намират във Военно-историческия музей в София, в Софийска градска художествена галерия, в галериите в Пловдив, Габрово, Стражица и др.
Удостоен е със званието заслужил художник. Умира на 10 септември 1963 г. в София.
Tags: 140 годиниСимеон ВелковхудожникбаталистНационална художествена академияСнимки:ГЕОРГИ ЗАФИРОВ – ОСНОВАТЕЛ НА АПТЕЧНОТО ДЕЛО В ПАНАГЮРИЩЕ
На 3 април 2025 г. се навършиха 115 г. от смъртта на Георги Атанасов Зафиров. Роден е 1838 г. в Пещера, където получава основното си образование. През 1856 г. заминава да учи в Букурещ, завършва фармация в Медицинското училище. По време на следването си установява връзки с българските емигранти и става привърженик на техните бунтовни настроения. 1863 г. се завръща в родината си с две дипломи – по фармация и по медицина, и открива собствена аптека в Копривщица. Пет години по-късно премества аптеката си в Панагюрище и започва да практикува лекарската си професия.
Зафиров се среща два пъти с Левски в Панагюрище, става негов сподвижник и член на местния революционен комитет. По време на Априлското въстание снабдява с медикаменти и превързочни материали въстаниците. Участва активно и в сраженията. В свидетелство издадено му от Панагюрското поборническо-опълченско дружество пише: „Той цереше всички комитетски хора даром, а при провъзгласяването на въстанието 20 април, той с оръжие в ръка въстана и беше в първите редици на въстаниците. Обикаляше денем и нощем юнаците и им даваше медицинска помощ. Даде на Хвърковатата чета достатъчно медикаменти и превързочни материали, изпълняваше си длъжността най-добросъвестно и акуратно.“
След разгрома на въстанието е заловен и осъден на смърт. Благодарение на дадената под натиска на европейската комисия за разследване на жестокостите, извършени от турците по време на Априлското въстание амнистия екзекуцията му била отменена. След Освобождението Зафиров продължава да практикува аптекарската си професия в Панагюрище и Стрелча. Категорично отказва поборническа пенсия и финансово възмездяване за извършените разходи по време на въстанието с думите: "Дългът към Отечеството не се заплаща с пари".
Георги Зафиров умира на 3 април 1910 г. в Панагюрище.
Поклон!
Tags: исторически музейГеорги Зафиров"СЕБЕРЕФЛЕКСИЯ"
Себерефлексията - безценен дар за човека. Тя е процес, при който човек опознава собствените си вътрешни психични състояния. Или по друг начин казано, рефлексията е и способността на човека да се отдели мислено от света и да се осъзнае като уникален индивид.
Точно това е и идеята на изложбата „Себерефлексия- Quo Vadis“, открита вчера, в денят в който отбелязваме Световния ден на информираност по въпросите на аутизма. Изложбата е дело на Дневен център за деца и/или младежи с увреждания „Дъга“, където тази тема е ежедневие. Повече от половината от ползващите услугите на Центъра са с такава диагноза.
Под музикалния съпровод на млади таланти, изложбата откри г-жа Кунка Присадникова - директор на Дневен център за деца и/или младежи с увреждания „Дъга“. Сред гостите беше г-н Ивайло Иванов, зам.- кмет на Община Панагюрище. Приветствие към всички присъстващи отправи г-жа Ирина Ботева, гл. уредник в Исторически музей-Панагюрище.
Изложбата „Себерефлексия - Quo Vadis“ сигнализира за безмерната отговорност на възрастните към света, който градим и който децата ще наследят.
Създадена от децата на „Дъга“ със съдействието на терапевтичния екип тя включва 20 платна третиращи общочовешки теми. Всяко от тях поставя въпроси предизвикващи размисъл и свободни асоциации. Провокират съзнавани и несъзнавани съдържания зависещи от личната история, спомени, мечти, провали и възходи. Тези теми будят нашата осъзнатост, поощряват ни да се вгледаме в себе си, да видим кои сме - силни и крехки, праведни и грешни, страхливи и смели.
Чрез платната децата отправят своето послание към възрастните - да познаем себе си, да осъзнаем отговорността си, да удвоим силата и да преодолеем слабостта, за да изпълним висшия си човешки дълг - грижата за малките и беззащитните, за децата и тяхното бъдеще!
С емоционално изпълнение на "Хубава си моя горо", екипът на социалната институция поздрави и разчувства всички в залата.
Tags: себерефлексияизложбаДневен центърТекат дейности и по втория спечелен проект през миналата година
Дейностите по втория проект, спечелен през 2024 г. от Исторически музей - Панагюрище, също са в ход. Името на проекта е "Реставрация на застрашени движими културни ценности от фонда на Исторически музей - Панагюрище", по тема "Дейности по опазване на движимото културно наследство в музеите и художествените галерии". Финансирането е по обявената от Министерството на културата сесия. Екипът, който работи по реализирането на проекта, се състои: доц. д-р Атанас Шопов, Ирина Ботева, Методи Навущанов, Ненка Куртакова. Обект на реставрационни намеси ще бъдат документи от фонд "Възраждане" и Знаме на Дружество „Инвалид“ – Панагюрище, експонат от фонд "Нова история".
Очакваните резултати са: чрез реставрацията да се спомогне за опазването и дълготрайното съхраняване на движими културни ценности; да се създаде възможност реставрираните артефакти да бъдат дигитализирани и дигиталните копия ще осигурят по-свободен достъп и участие в изложби; да се създаде възможност за изследване на документите в качеството им на ръкописно и документално наследство и постигане на по-голям познавателен ефект за периода, към който се отнасят; с реставрираните документи и знамето на Дружество „Инвалид“ ще се даде възможност за реализиране на образователни програми в музея и извън него.
Специалистите, които се заемат с реставрационните намеси, са д-р Елица Цветкова и д-р Румяна Дечева. И двете притежават богат опит в областта на реставрацията.
Tags: проектреставрацияИсторически музей-ПанагюрищеСнимки:
