Агрегатор на източници
ГОСТУВАМЕ С ИЗЛОЖБА В ПЛЕВЕН
200 години от рождението на Симеон Хаджикирилов
Симеон Хаджикирилов е роден в Панагюрище на 8 май 1825 г. Потомък е на богатия панагюрски род Хаджикирилови, а баща му – хаджи Кирил е виден търговец, известен из цялата околност. Когато става на седем години, той е изпратен при даскал Кесарий, родом от Казанлък. При него учи до дванайстата си година, след което е изпратен в Копривщица, където даскал е Неофит Рилски. Седем месеца по-късно Неофит Рилски става учител в Панагюрище, когато е построена и сградата за училище. Така Симеон се връща в Панагюрище и учи още една година. След това заминава за Пазарджик, завършва образованието си и се захваща с търговия.
Трагична вест го принуждава да се завърне в родния си град – баща му е отровен от турците през 1845 г. Тук той продължава неговите търговските дела. Също така следва завета и примера му – открито се опълчва на гоненията на турците спрямо българите. В домът си събира по-будните панагюрци и им говори как „трябва да се сломи турския ярем”. Вследствие на тази си родолюбива дейност е подложен на преследване от турците, което го принуждава да се установи в Цариград и да продължи търговската си дейност.
След няколкогодишно изгнание той отново се връща в Панагюрище. Установява търговски връзки с Цариград, Виена, Будапеща, Пирот и други селища, където изнася сурови и обработени кожи, дребен и едър добитък, шаяци и други стоки. Така завързва запознанства с видни чужденци, свободолюбиви и просветени българи, с които обсъждат как да се отхвърли османската власт. Последната неведнъж и два пъти го „затваря и измъчва, но не успява да сломи борбения му дух”.
Неслучайно, когато през февруари 1876 г. пристига в Панагюрище Георги Бенковски, за да се поставят на основите на организирането на българското въстание, Симеон Хаджикирилов предоставя с готовност своя дом и табхана (работилница за обработка на кожи), където да се събират комитетските дейци. Панагюрецът е избран за ковчежник на Революционния комитет, да събира парите за оръжие и барут, дори пръв внася голяма сума в турски лири. Значителна част от своето материално състояние той влага в подготовката на Априлското въстание.
Повечето срещи се осъществяват нощем, като на прозорците се слагат „двойни“ черги, за да не се вижда светлина и да не заподозрат турците какво се крои. Близките на Симеон Хаджикирилов приготвят храна за комитетските дейци и им прислужват. Също така се включват в непосредствената подготовка на въстанието – пекат сухари и шият дрехи за въстаниците. По този начин се показва още веднъж отдадеността на Хаджикириловата фамилия на святото дело.
Панагюрският търговец умело използва положението си пред турските власти, за да обикаля Панагюрския революционен окръг, проповядвайки свободата и будейки заспалите съвести. А приближеността му с Бенковски му помага да „запали искрата“ у мнозина и да увлече млади и стари в подготовката на въоръжената съпротива. Освен това той „особено много“ се грижил за българските училища и учители като е помагал финансово за тяхната издръжка.
След преждевременното избухване на въстанието Симеон Хаджикирилов взема дейно участие в сраженията с турците. Облечен във въстаническа униформа, с оръжие в ръка, обикаля всички райони, където се водят боеве, окуражава въстаниците и дори сам се сражава с многочисления неприятел. Но в тази неравна борба, той е ранен и пленен от османците.
След потушаването на въстанието, е отведен при Хафъз паша, началник на турската армия, като „главен комита“. Подложен е на зверски мъчения, след което е откаран в Пазарджик, а не след дълго – в Пловдивския затвор. През този период е подложен на разпити, още изтезания и е полумъртъв от глад и жажда. Като член на Революционния комитет, той е заплашен от смъртна присъда. Но благодарение на застъпничеството на английския консул, е освободен, заедно с други затворници.
Завръща се в Панагюрище, където открива, че цялото му състояние е разграбено, къщите му – опожарени, а голяма част от близките му са загинали. Но той не пада духом, горд е, че е принесъл в жертва всичко, което е имал в името на родината. Щастлив е да дочака Освобождението и въпреки тежкото си материално положение, помага с каквото може при обществените дела на свободно Панагюрище.
Земният си път Симеон Хаджикирилов завършва на 27 януари 1910 г. За да го изпрати, се стича цялото население на Панагюрище, а от Народното събрание и правителство присъства нарочен представител. В изпратената съболезнователна телеграма държавната власт го нарича „пръв финансов министър на България“.
Tags: 200 годинирождениеСимеон ХаджикириловПанагюрищеАприлско въстание149 години Априлска епопея
Ако Българското възраждане е сред чудесата на XIX век, то неговият връх - Априлската епопея - е чудото на чудесата, водещо до Възкресението на българската държавност.
Има времена, които сами по себе си, са важни, в тях борбите и резултатите имат огромно значение за определяне на перспективата в историята на даден народ. Те приковават и ще приковават завинаги вниманието на нас - потомците. Едно такова време за нас е април - май 1876 година. Време, което имаше нужда от герои, и което наистина роди личности на революционното действие.
Потомците въздигат паметници на признателност и гордост. С тях ознаменуваме събитията, свързани с живота на хората и с историята. Това е доказателство, че народната памет е жива!
Априлското въстание е символ на вяра и надежда, на края на едно робство и началото на безгранична радост.
Жадуваната свобода възкръсна от сълзите и пепелта на погрома на Априлци.
Tags: 1 май149 години Априлска епопеяПанагюрищеСнимки:СЪОБЩЕНИЕ
Осветено е главното въстаническо знаме
149 години от избухването на Априлското въстание
Панагюрските въстаници
Иван Вазов
Боят настава, тупат сърца ни,
ето ги близо наште душмани.
Кураж, дружина вярна, сговорна.
Ний не сме веке рая покорна!
Нека с тоз удар врага да смажем,
нека му гордо, братя, докажем,
че сме строшили мръсни окови,
че сме свободни, а не робове.
Гледайте в този пряпорец красен,
лева как тича волен, ужасен!
Левове всички днес се явете
люти и страшни за враговете!
Кого ли плашат турци злокобни?
Нихната ярост, удари злобни
ще се разбият нищожни, слаби,
в нашата правда, в нашите саби!
Ний за живота нямаме жалост,
но да не умрем, братя, на халос —
нека се мъчим колкото можем
повеч душмани мъртви да сложим!
Ако пък паднем в битката славно,
то в България ще незабавно
нови юнаци пак да въстанат
и вместо нази бой ще зафанат!
Нека мрем, както нявга сме мрели,
да живейм волни как сме живели!
Кураж, другари! Бог ще ни брани!
Смърт на вековни, черни тирани!
1875 г.
БЛАГОДАРСТВЕНО ПИСМО
